ЕЖОВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЖОВЍНА ж. Събир. Всички игли, бодли на таралежа като едно цяло. Трепом трепна Таралежко, / .. / бели зъби бързо сглади, / ежовина на гърбина. Ц. Церковски, СбХ, 18. На ръка му легна, / кайно на грамада; / душе му мериса / кайно пърчетина; / брада му бодеше / кайно ежовина. Нар. пес., СбНУ II, 41. Майка ме е дала / за старо, за аро; / .. / Брадата му боде / како ежовина! Нар. пес., СбКШ III, 127.

— Друга (диал.) форма: ежевѝна.