ЕЗДАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЗДА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Ездитен; яздат. Пак се озовахме в глухотата на горската природа, оглашавана от конските звънци. Нямаше такъв само ездатият кон на г. Милде. Ив. Вазов, Съч. ХV, 126-127. Една вечер Денчо шеташе из обора и съвсем не забеляза как го ритна ездатият кон на Вълков. Ст. Марков, ДБ, 130.

— Друга форма: язда̀т.