ЕЗДА̀Ч

ЕЗДА̀Ч м. 1. Мъж, който язди животно, обикн. кон. Трима ездачи, на буйни коне, поеха пътя за Ечмен. Те караха конете в бърз галоп. Ив. Карановски, Разк. I, 173.

Един конник запраши по шуменския път. Конят се бялна от пяна, но снишеният до гривата му ездач не мислеше да спира... Ив. Гайдаров, ДЧ, 107-108. Кучето се хвърли върху мулето, то се подплаши и стовари ездача върху камънаците. Х. Русев, ПЗ, 90. Харитина не вижда сърмените покривки .. , килимчето на стената, на което са изобразени ездачи на камили и пирамиди. А. Каменова, ХГ, 67. // Войник от конница; конник. Това скрито напрежение се забелязваше и у войниците.. Сигнал за атака. Видях нервната вълна, която премина между конете и ездачите. Й. Йовков, Разк. I, 148.

2. Мъж, който се занимава с конен спорт. Въпреки лошото време, на много места във Врачански окръг се проведоха конни състезания. Ездачите .. , устроиха надпрепусквания със 75 коня. НС, 1958, бр. 31, 2 .

3. Рядко. Лице, което управлява превозно средство, обикн. моторно; водач. В състезанието участваха и ездачи мотоциклетисти.За ездачите на велосипеди е определена специална алея.

— Друга (диал.) форма: язда̀ч.

Списък на думите по буква