ЕЗДАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЗДА̀ЧКА, ж. Жена ездач. — А госпожицата, ездачката, .. и другият артист остават тук, един вид като заложници. Й. Йовков, ВАХ, 44-45. Госпожицата Цвета чукна коня в хълбока, дръпна юздата и той полетя през синята ръж.., докато се загуби.. Но конят отново се появи с ездачката. Д. Фучеджиев, Р, 153. Състезателки ездачки.

— Друга (диал.) форма: язда̀чка.