ЀЗДЯ

ЀЗДЯ, ‑иш, мин. св. ѐздих, несв., прех. Остар. Яздя. Тя стана негова [на Индже] жена по закон и обичай. Ездеше на кон, вървеше до него, следваше го навсякъде. Й. Йовков, СЛ, 126. От Карлово за Пловдив той спокойно езди редом с потерята

на Хаджи Исмаил. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Той му разправя още, че виждал няколко пъти крадеца да излиза от къщата на доктора Кошников, че ездил атовете на Ивана Илиев и ходил често на училището при даскалите. Ив. Вазов, Съч. Х, 117. Богатите ездят, сурмасите в кала вървят. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 48. ездя се страд.

Списък на думите по буква