ЕЗЕРЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀЗЕРЦЕ, мн. ‑а̀, ср. Умал. от езеро. Водачът ми обажда, че там зад един рът се намират няколко езерца, малки. Ив. Вазов, Съч. ХV, 61. Дървото със стършелските гнезда беше до малкото горско езерце, гдето пояхме овцете си, преди да ги пуснем наново в полето. О. Василев, УП, 24. Тук-таме, между чифлиците и горичките, зелени и тихи, се гушеха малки зарибени езерца. П. Вежинов, ВР, 254. Водоскоците и изкуствените езерца по градините и площадите пръскат денем и нощем надлъж и нашир свежест и младост. Г. Русафов, ИТБД, 79.