ЕЗЍ

ЕЗЍ, мн. няма, ср. Разг. Страна на монета, на която е отбелязана нейната стойност. Ако подхвърлим нагоре монета, тя може да падне на земята в положение "ези" или "тура". НТМ, 1962, кн.4, 4.

Ези или тура (съкр. ези-тура). Разг. Въпрос при подхвърляне на монета за определяне на жребий. Хвърлям / хвърля ези-тура. Разг. Хвърлям монета за определяне на

жребий. Хвърлихме "ези-тура". На княза се падна да лови пред мен, а на мен — след него. Хр. Пелитев, ХО, 103.

— От тур. yazi 'писмо'. — Друга (диал.) форма язѝ.

Списък на думите по буква