ЕЗЍК

ЕЗЍК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Анат. У гръбначните животни и човека — продълговат подвижен мускул, разположен в устната кухина, орган на вкуса и храненето, който у човека взема участие и при образуването на звуковете на речта. Лекарят прегледа болния внимателно: както му е реда.. гледа му езика и очите, па седна до масата и, като помисли малко, извади листче хартия и зе да пише рецепта. Т. Влайков, Съч. II, 55. По едно време Бай Ганьо, под впечатлението на разказа, зацвъка толкова силно с езика си, щото всички устремиха очи към него. Ал. Константинов, БГ, 21. — Опитах го [виното], опитах го, отче! — Е? — Тънко, вкусно и рязко, рязко! На езика сладни, а в очите изкарва сълзи. Елин Пелин, Съч. I, 61. Такава задуха бе, че дори и кучетата, с изплезени езици, се криеха из сенките. К. Петканов, СВ, 124. Огладнелите животни лакомо заскубаха високата трева, като протягаха сините си езици и самодоволно и тежко пръхтяха. Й. Йовков, ЧКГ, 155. Сто възли да му вържеш на езика, не би мълчал. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 133. Езикът кости няма, но кости троши. Послов. Волът се връзва за рогата, а човекът за езика. Послов. На едни езикът, а на други зъбите работят. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 71. Детето си прехапа езика.Болният имаше обложен език.

2. Ядене, приготвено от този орган на животно, обикн. говежди или свински. Какво ли не бе сложено в тая чанта! Най-първо — ръжени хлебчета, сладкиши.. После — пушен език, пържено пиле. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Акранов си представи напуснатата преждевременно трапеза в летния дворец,.. изящните движения на съпругата си Корнелия, която си сипва за трети път желиран език. Й. Попов, ИЖП, 33. — Подир туй, моля, да ми се даде / една по-гъста супа със фиде. / След нея — пилешко на каша, / бутилка вино — една чаша, рагу... език соте... Д. Подвързачов, Б, 98. Приготвих задушени езици.

3. Нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Купните пращяха. Огнени езици се развърчаха от тях и запалиха стърнището. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 75. На седянка тъй се свири. Огънят пламти и вие жълти езици, иска да погали момини бузи. К. Петканов, СВ, 83. Петранов ясно виждаше проточените езици на мъглата. Й. Йовков, Разк. I, 191. В падинката течеше вода и пътят ѝ се познаваше по дългия зелен език от съвсем свежа трева. П. Вежинов, НС, 170. Южните и източните склонове на планината са нарязани с дълбоки долини, затова езиците на ледниците се спускат по долините на по-дълго разстояние. Ст. Петров, П, 46. Нощта изпълни се с гърмеж и вик / и пламъкът изви червен език, / блестящ на покривите кат рубин... Хр. Смирненски, Съч. I, 61. Скъса се езикът на обувката ми.

4. Метална част на камбана или звънец, която произвежда звън, като се удря в стените им. Тежките железни езици на камбаните висяха неподвижни, за тях бяха вързани въжета, които се спущаха чак долу. Д. Талев, ПК, 47. Училищният прислужник излезе пред вратата и хвана връвчицата, която висеше от езика на камбанката под стряхата на входа. Т. Харманджиев, Р, 103. — Прости ми, отче, че не мога да те приема, както подобава, защото без жена е моят дом. А овчарова къща без жена е като чан без език. А. Дончев, ВР, 54. Само клисарят — старчето нямо — / в събота, както през прежните дни, / дърпа езика на вехта камбана, / бавно, излишно звъни. П. Матев, СВХ, 48. И понесе ни далеко над самотните поляни, / веем вихрени одежди — и над сънните земи / бием медните езици на загадъчни камбани / и пируваме, и пеем в напластените тъми. Хр. Ясенов, Събр. пр, 56.

5. Подвижна, закрепена само в единия си край пластинка или метална пръчица с различно предназначение в предмети, механизми, уреди. Натисна [Янко] силните пружини [на капана] с крак и като си помагаше с ключа, лесно запъна на куката големия, ръждив език. Ем. Станев, ПЕГ, 112.

6. Диал. Заострена част на рало, на която се надява ралникът (Н. Геров, РБЯ).

Волски език.1 Многогодишно папратово растение с дълги (15-40 см) езиковидни тъмнозелени кожести листа, което вирее във влажни сенчести гори предимно в планините; еленов език, биволски език, Scolopendrium vulgare. Налагахме я [болната] с горещи трици и смрадлика, давахме ѝ да пие сърчавче и волски език. ВН, 1961, бр. 3175, 4. — А на тебе, бай Горчо, ще ти кажа, че няма да оздравееш, щом носиш хромела на гърба си.. На ти делянка и волски език, вари го с небет-шекер и пий по едно канче всяка сутрин на гладно сърце. Д. Немиров, Б, 54. Волски език2. Разг. В миналото — банкнота от хиляда лева. — Колко ще трябват? — попитах ги. — Ами ще трябват по 20 волски езици на човек.. Заложих аз къщата си, изтеглих от банката двайсет хилядарки и заминах за Балчик. А. Каралийчев, НЗ, 184. Задоми се, взе си булка със зестра, и то каква зестра! Триста хиляди волски езици малко ли са? П. Велков, СДН, 385. Морски език. Зоол. Морска риба с източено листовидно тяло, покрито с дребни бодливи люспи, която живее в песъчливите места край брега. Solea nasuta. Син език. Ветер. Вирусно заболяване по домашните и дивите преживни животни, пренасяно

от инсекти, което протича с изменения в устната кухина, посиняване на езика (при овцете и козите), отоци на клепачите и висока температура; катарална треска.

? Виси ми (върти ми се) на езика. Разг. 1. Зная нещо, но не мога в момента се сетя и да го кажа; малко остава напълно да си припомня нещо, което искам да кажа. Думата ми виси на езика, ама не мога да я кажа. 2. Изпитвам силно желание да кажа нещо, но съзнателно го премълчавам. Добра неволно се усмихна.. Въртеше ѝ се нещо на езика за Богдана, но не посмя да го каже, за да не се издаде. К. Петканов, Х, 41. Вола ми езика изпасъл. Диал. Ирон. Мълча, не проговарям нищо. Връзвам / вържа (завързвам / завържа) езика на някого. Разг. 1. Ставам причина някой да не може или да не смее да каже нещо. Тук очитавелите никополски бегълци бяха пребледнели — ужасът връзваше езика им. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 74. Сега се намеси великият болярин Генадий. И нему постъпката на селянина бе направила силно впечатление и му върза за някое време и езика, и ръцете, но лека-полека се опомни. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 26. 2. Попречвам на някого да говори, заставям го да мълчи. — Но хората по нас, знайш... не можеш да им вържеш езика... Ив. Вазов, Съч. VIII, 24. Връзвам си / вържа си езика. Разг. Преставам да говоря, млъквам, за да премълча или прикрия нещо. Вълна ми поникна на езика. Диал. Дотегна ми да казвам, да повтарям едно и също нещо. Вързан (свързан) в езика. Разг. Който не може, не умее да говори, не се изразява добре. Закачливи са нашите момичета, найдат ли момче малко срамежливо и свързано в езика, още се раздяволяват. Ц. Церковски, Съч. III, 185. Не се изказва никога, защото е вързан в езика. Връзвам си / вържа си езика на фльонга. Жарг. От силно смущение не съм в състояние нищо да говоря, да кажа. Глътвам си / глътна си (поглъщам си / погълна си) езика. Разг. 1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно се изплашвам, слисвам се, смайвам се. — Стражарите са си глътнали езиците и са изчезнали... Др. Асенов, ТКНП, 166. Само бай Тано кипеше от яд.. Толкова началници е посрещал и изпращал, а сега да си глътне езика и две думици да не може да каже. Ст. Даскалов, ПЯ, 75. 2. Млъквам, обикн. за да не издам нещо пред някого. — След десетина дни пак ще те навестим. Нали Богдане? Ако някой те пита за нас — глътни си езика! К. Петканов, Х, 118. Двете жени гледаха огорчени: не, тук нямаше никъде следа от живот!.. Стоеше само пред входа на пещерата ето тоя, заковал нозе и глътнал езика си страж, който напомняше дракона пред вратите на Преизподнята... А. Страшимиров, Съч. V, 113. Давам си / дам си <и> слюнката под езика. Диал. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, което имам, даже и най-необходимото. — Изпродаде стоката си, заложи къщата си, ако би могъл, слюнката под езика си би дал да ме поддържа. П. Тодоров, Събр. пр II, 379-380. И слюнката си под езика даде / да им помогне! К. Христов, ЧБ, 121. Да ми изсъхне езика. Разг. 1. За изразяване на разкаяние и яд, когато някой каже нещо, което не е трябвало да казва — да онемея, да не мога да говоря. "Да ми изсъхне езикът!" — тюхкаше се на ум той, защото полича, че и Кара Фейзи е забелязал пакостните думи. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 42. 2. За уверяване в нещо, изразено със следващото изречение — да онемея. — На̀, езика ми да изсъхне, ако съм продумала дума! П. Тодоров, Събр. пр II, 171. Дохожда ми / дойде ми (идва ми, иде ми) на езика. Разг. Казвам нещо, което ми хрумва в момента, без да съм го обмислил или без предварително да съм искал да го кажа. И като се изправи да заговори, той нито помисли да подхване по-изкусно приказката си.. , а започна с първите думи, които дойдоха на езика му. Д. Талев, ПК, 222. Държа си думите под езика. Разг. Мълча, въздържам се да говоря, обикн. за да не кажа нещо, което не искам, или за да не издам тайна. — Ти дръж думите си под езика, старо харо! Па пий! Ст. Загорчинов, ДП, 476. Държа си езика <зад зъбите>. Разг. 1. Мълча, въздържам се да не говоря, обикн. за да не издам тайна или за да не кажа нещо, което не искам. — Нашият син не е дете. Която си харесва, да си я вземе.. Да си държиш езика и да не си гъкнала! И. Петров, НЛ, 92. — А пък за това, че щели сме да пострадаме... Щом си държим здраво езика зад зъбите, никой нищо няма да научи. Д. Ангелов, ЖС, 373. — Тя невястата е дип добра, ами ти си не държиш езика! Т. Влайков, Съч. I, 276. 2. В пов. накл. Грубо. Внимавай какво говориш, въздържай се да говориш необмислено или обидни думи; млъкни. — Мохамед Али ага — отвърна Лазар. — Свали си ръката от оръжието. Никого нема да уплашиш.. — Дръж езика си, Лазар Глауш! Ти още не си станал каймакамин тук... Д. Талев, ПК, 650-651. — И къде си била? — На чешмата.. — Толкоз късно за вода и сама... Да чува господ такава жена! .. — Я си дръж езика, че... — прекъсна го тя и отмина, без да го подкани да тръгне. П. Михайлов, ПЗ, 142-143. Една му (ѝ) глава, а сто му (ѝ) езика. Диал. За много устат човек. Като дойде тази бабичка на гости, трудно се изтрайва, защото една ѝ главата, а сто ѝ езика. Едно ми <е> на езика, <а> друго <ми е> на сърцето. Разг. Неискрен съм и не говоря това, което мисля и чувствам. Не му вярвай, на него едно му е на езика, а друго на сърцето. Езикът ми е вързан на възел. Разг. От силно смущение не съм в състояние нищо да говоря, да кажа. Очите му мътнееха от уплаха, а когато

отвори уста, изглеждаше, че езикът му е вързан на възел — не можеше да каже свястна дума. В. Мутафчиева, ЛВС I, 113. Езикът ми се връзва / върже (схваща / схване). Разг. Изгубвам способността да кажа нещо, не мога да проговоря поради някакво силно преживяване, обикн. страх, уплаха, изненада или вследствие на някакво тежко заболяване. А старият все унесен, все хърка и гърдите му се подигат, подигат. По едно време той току скочи, погледна я, искаше да каже нещо, но не можа: езикът му беше се вързал. Й. Йовков, ВАХ, 180. Когато получих телеграмата със страшното известие, не можах да кажа нищо — езикът ми се беше схванал. Езикът ми се заплита / заплете (преплита / преплете, сплита / сплете, плете). Разг. Говоря трудно, изговарям думите неясно, неразбрано, обикн. защото съм в пияно състояние, поради силно смущение или вследствие на някакво заболяване. От първите още думи, които произнесе, видяхме, че езикът му се заплита и говори с мъка. К. Величков, ПССъч. VIII, 69. Еньо стоеше зад тезгяха съвсем пиян, наливаше някому и говореше нещо, но езикът му се преплиташе и устата му се кривяха така грозно, че нищо не му се разбираше. Елин Пелин, Съч. III, 149. Мене ми се сплете езика. Не зная какво щях да ти кажа. П. Тодоров, Събр. пр II, 288. И сили се Младен да викне да попита, / а смотолевено езика му се сплита. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 195. Езикът ми хвана мазоли. Разг. Омръзна ми, дотегна ми да казвам, да повтарям едно и също нещо. Езикът по-къс. Разг. Предупреждение към някого да говори по-малко или да си подбира внимателно думите, за да не каже нещо неуместно или за да не издаде някаква тайна. — Брей, чоджум, езикът по-къс... че режа език вече! Ив. Вазов, Съч. VIII, 141. Езика ти ще отрежа, ще откъсна; езика ти отрязвам. Разг. Предупреждение, закана към някого за жестоко наказание за казани думи или ако някой смее да каже, да издаде нещо. — Мино! — рече ѝ Матей страшно. — Ако изтървеш макар една думица, езика ти ще отрежа! Д. Ангелов, ЖС, 274. — Езика ти ще о-о-о-откъсна, ако чуя някъде излишна при-при-приказка! П. Ангелов, Ж, 191. Заплитам / заплета (преплитам / преплета, сплитам / сплета, плета) език; заплитам си / заплета си (преплитам си / преплета си, сплитам си / сплета си, плета си) езика. Разг. Говоря трудно, изговарям думите неясно, неразбрано, обикн. защото съм в пияно състояние, поради силно смущение, страх или вследствие на някакво заболяване. Поръчваха щедро, пиха вино и Ванко, несвикнал да пие, почна да сплита език. М. Грубешлиева, ПИУ, 52. Ненко срещна погледа на Райка.. И затова се забърка, заплете езика си и не можа да си доизкаже приказката. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 46. — Сега ще видиш какъв грог знам да правя! — (Мисис Лемб с ужас констатира, че той плетеше езика). В. Измирлиев, СбСт, 385. И той дава думата на бай Митьо Пастира. Понеже бай Митьо си преплита езика и поради тази причина нищо не му се разбира, няколко войнстващи доброволци веднага започват колективно да превеждат думите. Ст, 1965, бр. 1005, 2. Иде ми (идва ми) на езика. Разг. Хрумва ми да кажа нещо, готов съм да кажа нещо, без да съм го обмислил, механично, неволно или по навик. Беше му така накипяло отвътре, че ругатните на овчаря в сравнение с това, което му дойде на езика, щяха да звучат като сърдити закачки. Й. Попов, ИЖП, 31. Изплезвам / изплезя език. Разг. Изморявам се много, обикн. при тичане, бързо ходене, изкачване. Бежанците, изплезили език, вмъкнаха се в първата улица. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 39. Изтървавам / изтърва езика си <от зъбите>; изтървавам / изтърва език. Разг. Казвам нещо, обикн. неволно, което е трябвало да се крие, да се премълчи или е неуместно да се говори. — Не си вчерашна да не знаеш, че мойта работа е голяма и че трябва добре да я гледам.. — Пуста да опустее тази твоя работа! — изтърва език Мита, без да иска. К. Петканов, ЗлЗ, 225. — Джоне!... — рече той [Стоичко]. — Да лъжа хората на връх Божич... Аман, грешно е, братко.. — Слушай, да не изтървеш езика си?... После няма да видиш ни грам брашно. Д. Димов, Т, 167. — Да не би тя да ти е казала нещо да додеш да ми кажеш?.. — Тъкмо. Намерил си. Не други, ами стрина ще си изтърве от зъбите езика. П. Тодоров, Събр. пр II, 169. Имам дълъг език; дълъг ми <е> езика. Разг. Много приказвам и често говоря необмислени, неуместни неща, които могат и да обидят някого. — Жена ти има ли дълъг език?.. — Тя, да речем, така, от женска глупост да е изплюла камъчето някъде? В. Нешков, Н,12. — Туй момче... има сметка от политиката, затуй му е дълъг езикът. — Тук си прав, господине, заговори ли за политика, зъл става! Н. Каралиева, РП, 70. И слюнките под езика на някого, зная. Диал. Много добре, всичко (зная за някого). И двете партии работеха секретно, но и двете знаеха едни на други и слюнките под езика. ВН, 1962, бр. 3253, 4. Каквото ми дойде (идва) на езика, говоря, дрънкам, дърдоря. Разг. Необмислено, прибързано, без да мисля (говоря). — Простете, ако ви обидих — .., но това, което ви говоря, за мене е най-голяма истина. Аз не съм гимназист, за да си позволя да говоря безотговорно, каквото ми дойде на езика. Д. Ангелов, ЖС, 243. Дяконов минаваше от тема на тема безредно — говореше, каквото идваше на езика му. Д. Талев, ГЧ, 281. Каквото ми е на сърце<то>, такова (това, туй, то) ми е на езика. Разг. Искрен съм и говоря това, което мисля и чувствам. На него можеш да му вярваш — каквото му е на

сърцето, това му е на езика. <Като> с език лизан. Диал. Който е много гладък и чист. Стените бели, гладки, като с език лизани. Крава ми езика изяла. Диал. Ирон. Мълча, не проговарям нищо. Кълча си (чупя си) езика. Разг. 1. Мъча се да произнеса някоя трудна или непозната дума. Схватлив и природно интелигентен, той четеше, самообразоваше се, чупеше езика си, усвояваше нови думи, нови изразни форми, нови привички. Г. Караславов, ОХ IV, 208. Докато свикна да вика на кръчмите "атракционни заведения", доста си чупи езика. В. Пламенов, ГШ, 49. 2. Мъча се да говоря на чужд език, който не зная добре. Опитваше се да говори по френски, но само си кълчеше езика. Лежи ми на езика. За чужд език или словесно художествено произведение — заучавам и произнасям нещо лесно, без затруднение. Английският език не ми лежи на езика, но френски с удоволствие уча. Меля с езика си. Разг. Непрекъснато говоря, много съм бъбрив. Че кой е Бочо? Аз ли ще го обяснявам? Ама ти ме караш да меля с езика си известни на цял свят истории. Д. Вълев, Ж, 34. Моят съквартирант не млъква, непрекъснато мели с езика си. Мотае ми се на езика. Разг. Зная нещо, но не мога в момента изведнъж да се сетя и да го кажа. На върха на езика ми е. Разг. Премислил съм думите си, те са готови и остава само да ги кажа, произнеса. Неведнъж в пристъп на злоба и отчаяние този въпрос беше изниквал пред Манев, затова и отговорът му беше сега на върха на езика му: — При една спокойна обстановка и главно без присъствие на руснаци у нас.. тия господинчовци не биха останали в казармата и половин час. В. Нешков, Н, 142. Като че всичко бе на върха на езика ѝ и чакаше да се откъсне. Най-любимите ѝ приказки бяха женитбите. Кр. Григоров, Р, 230. На езика ми е. Разг. 1. Зная нещо, но не мога в момента изведнъж да се сетя и да го кажа. Почакай, на езика ми е името на това лекарство, сега ще ти го кажа. 2. Изпитвам силно желание да кажа нещо. Дамян се окашля: ще рече, искаше да добави нещо. — Кажи, щото ти е на езика, Дамяне — обърна се Ивайло към него. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 234. Бе на езика му от дълго време, но отново го премълча и го доядя на самия себе си. К. Колев, ТЕ, 76. Не ми седи езика зад зъбите. Разг. Не мълча и казвам нещо, което не трябва. Не споделяй всичко със съседката си, че не ѝ седи езика зад зъбите. Не ми спира езика. Разг. Непрестанно говоря, голям бъбривец съм. Моята баба не знае да мълчи, езика ѝ не спира. Не мога да си завъртя езика. Разг. Не умея, не мога да говоря. — Дебела глава! Една дума не може да каже. Не може да си завърти езика. Й. Йовков, ЖС, 89. Няма да ми се откъсне (отяде) от езика. Диал. Няма да ни стане по-лошо, по-зле. — Няма да ти се откъсне от езика, ако ми кажеш сладка дума и ако ме наречеш "благородие"! Л. Каравелов, Хр. Ботев, ЗК, 213. Ако премълчите, то няма да ви се отяде от езика. Хр. Ботев, Съч. 1929, 110. Окършвам си / окърша си (очупвам си / очупя си) езика. Разг. Усвоявам след продължителни упражнения начина на говорене на чужд език, някаква реч и под.; почвам да говоря плавно, с лекота. Петнайсет пъти го повторихме: хем те си правиха джумбуш и примираха от смях, хем аз си окърших езика тъй, че сетне, когато ме извадиха на съд — занемяха и прокурорите, и съдията. Н. Хайтов, ДР, 140. Отлепвам / отлепя език. Разг. Проговорвам. Момчето така се вълнуваше, че едва отлепи език. Отпускам си (отпущам си) / отпусна си езика. Разг. Приказвам повече, отколкото трябва, обикн. неуместни неща. — И само защото не вярват в победата на Хитлер, вие ги подвеждате под отговорност?.. — Достатъчно е и само това — усмихна се Захаров. — А наш Спиро си беше отпуснал езика и бръщолевеше какво ли не. Д. Ангелов, ЖС, 143. Отрязвам си / отрежа си езика. Разг. Напълно съм уверен, сигурен, че нещо ще стане, че е така. Иван Недялковият ще да я грабне [Кара-Вельовата дъщеря], отрязвам си езика. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. Пепел ми на езика. Разг. Да мълча, да не приказвам (употребява се при опасение да не се случи или да не се разчуе това, за което се говори). Пепел ми на езика, за това няма да приказвам. П. Велков, СДН, 385. Попадам / попадна на езика на някого. Разг. Одумват ме, някой говори по мой адрес, обикн. клюки, подигравки и под. Всички [гимназисти] познаваха неговата жизнерадост и остроумие. Никой не желаеше да попадне на езика му — Спас умееше да осмива неподражаемо и другите, и себе си. Д. Жотев, ПМИ, 13. Поразвързвам / поразвържа езика на някого. Разг. 1. Обикн. за спиртни напитки — ставам причина някой да почне да говори малко повече и да каже някои неща, които би трябвало да премълчи. Ракията бе поразвързала езика му. Елин Пелин, Съч. II, 22. Поразвързвам си / поразвържа си езика; поразвързвам / поразвържа език. Разг. Започвам да говоря малко повече, като понякога казвам и неща, които би трябвало да премълча, да не казвам; разприказвам се. Хората си поразвързаха езиците, поразшетаха се, започнаха да споменават не само за мерата, но и за много други работи, които бяха станали през депутатството на селския първенец. Г. Караславов, Тат., 119. — Не удържах... и поразвързах повечко езика си, отколкото трябваше... К. Калчев, ЖП, 289. Посвивам си / посвия си езика. Разг. Започвам по-малко да говоря и да внимавам какво говоря. В кръчмата ме посрещнаха нехайно.. Все пак малко по малко почнаха да ме разпитват. Пък аз това и чаках: като заговорих, не млъквам! Но хората ставаха все по-мрачни,.. и аз най-после посвих езика си. А. Страшимиров, А, 333. Потя се (изпотявам се / изпотя се) <и> под езика. Разг. 1. Мъча се много при извършване на нещо, обикн. в работата. Онез, които сме останали, / се потехме и под езика, / работехме къде що хванем, / работехме като добитък. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45. — Всеки българин и под езика си ще се поти от зорлък. К. Странджев, ЖБ, 50. 2. Шег. Много ми е студено. "Ще се спи, че ще се изпотим под езика" — виках на Никола. "— Легни, каза той близо до мене да се топлим!" Ив. Докторов, ЗД, 78. Почесвам си / почеша си езика. Разг. Ирон. Говоря празни приказки за известно, обикн. непродължително време. Аз ускорявам крачките — не желая "субектите".. да се срещнат преди мене и да си чешат езиците за "моя сметка"! Др. Асенов, СВ, 58. Пресъхва ми / пресъхне ми езика. Разг. От силна уплаха или вълнение усещам сухост в устата си и ми е трудно да говоря. Не можех да продължа да говоря. Пресъхна ми езикът. Прехапвам / прехапя език; прехапвам си / прехапя си езика. Разг. 1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение, учудване или възторг от нещо; изплашвам се, стресвам се, смайвам се. Като се покачихме на едно възвишено място.., ние трябваше да прехапим език, трябваше да спрем марша си за няколко минути. Нещо невероятно! Равнината напредя ни представляваше море от хора, от кола, от добитък. З. Стоянов, ЗБВ II, 45. Още отдалече забеляза [Бате Коле], че под дъбчето седи човек, но не го позна. — Хубава сянка си избрал в тая жега. Хайде, ставай да те водя на нивата! Изведнъж погълна думите си, прехапа език. Пред него се повдигна от земята Али Пехливан със зелено от злоба лице и стиснати зъби. К. Петканов, Х, 174-175. 2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, което не трябва, или за да не издам някаква тайна. Аз прехапах език, за да не кажа нито дума повече. Прибирам си / прибера си (събирам си / събера си) езика. Разг. Свивам <си> / свия <си> дългия език. Разг.; Свивам си / свия си езика <зад зъбите>. Разг. Грубо; Сбирам си / сбера си езика. Диал. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместни или обидни думи; млъквам. — Лельо, събирай си езика! Не позволявам да говориш за жена ми така, разбра ли? И. Петров, МВ, 72. Свещеникът я гледаше мрачно, после отсече накъсо: — Слушай какво ще ти кажа, како Нейке, — да си свиваш дългия език, да не изпуснеш някоя дума пред Найдена или пред баща му! Г. Райчев, ЗК, 112. — Свивай си езика зад зъбите, да не го прехапеш ай сега! П. Тодоров, Събр. пр II, 360. Пущам език от аршин повече. Диал. Много приказвам. Развързвам / развържа език; развързвам си / развържа си (отвързвам си / отвържа си) езика. Разг. Започвам да говоря много, обикн. за неща, които би трябвало да премълча, да не казвам; разприказвам се. Бае Балашко развързваше език само между хора от своята пора и то ако са еснафи. А. Страшимиров, К, 21. Седнаха на масата да пият.. Нейко развърза език и заразправя разни слухове. К. Петканов, МЗК, 233. Казакът започна да си развързва езика и всички в кръчмата наблюдаваха с изпънати шии този нов и непознат за тях човек.. — Та той бил цял адвокатин, поразията, — чудеше се шепнешком някой... Г. Караславов, СИ, 103. Развързвам / развържа (отвързвам / отвържа) езика на някого. Разг. 1. Обикн. за спиртни напитки — ставам причина някой да говори много, да се разприказва и обикн. да каже неща, които би трябвало да премълчи. Виното развърза езиците на жените. Вдовицата Нона все по-често започна да кърши смях. К. Петканов, ДЧ, 112. Великодушното питие го оживи и развърза още повече езика му. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 25. Интересът, с който ние слушаме всички истории около съпротивата в този край и специално за съпротивата в Буковец, развързва постепенно езиците на нашите домакини. Г. Караславов, Избр. съч. III, 282. 2. Ставам причина някой да почне да говори по-свободно, по-леко и повече. Има билки, дето могат да променят човек, кога поиска: този, дето цял живот е мълчал, току виж, билката му развързала езика — иди тогава, че търси друга билка да го върже! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 343. Развързвам си / развържа си езика. Разг. Разприказвам се и казвам неща, които би трябвало да премълча, да запазя в тайна. — Не съм никакъв княз, ами съм стотник и се казвам Йосиф. Запомни това и го кажи на другите. Ако някой си развърже езика и ме издаде, едва ли ще има възможност някога да проговори! А. Гуляшки, ЗВ, 357. Режа под езика на някого. Разг. 1. Карам се много, мъмря строго някого, наказвам някого за нещо. — Ще си отваряме очите на четири — им бе поръчал Милан.Шумка да шумне, ще стреляте. Ха стане нещо, ха да му правите сметка. Околийският началник ще реже под езика ни на всички! Кр. Григоров, ОНУ, 136. 2. Измъчвам някого, за да признае нещо. Рязвам / резна под езика на някого. Разг. Обикн. св. Скарвам се остро на някого, смъмрям го; наказвам някого за нещо. — А колко декара зася есенес? Още тогава трябваше да ти резна под езика, ама не съм догледал. Сега ще си платиш дяволъка. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 207, 2. Сдържам си / сдържа си езика. Разг. Обикн. в пов. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместно или обидни думи; млъквам. Стан знаеше, че брат му скита по кръчмите и пие, че лоши хора си устройваха с него шеги и че Дико не умееше да

сдържа езика си. Г. Райчев, Избр. съч. I, 133. — Сърцето ми взеха тия айдуци, видите ли ги! — Сдържай си езика, Вихрушка! — обади се от ъгъла председателят. Ст. Даскалов, ЕС, 50. С изплезен език. Разг. Силно изморен, обикн. от тичане, бързо ходене, изкачване. — Тичай в Преспа! Ама ще тичаш! Шест часа път, ти ще ги вземеш за три.. Предателите тичаха към Преспа с изплезени езици. Д. Талев, ГЧ, 445. До върха стигнахме с изплезени езици. Схванат в езика. Разг. Който не може, не умее да се изразява добре. В езика тя бе малко схваната, / а той бе едър и плешив. Хр. Ясенов, Събр. пр, 127. Сърби ме езика. Разг. Много ми се иска, изпитвам силно желание да кажа, да разкажа нещо. Хаджи Ровоама я сърбеше езикът да каже откритието си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 64. Между гостите селяни пролази тих смях. Все пак един от тях сякаш не се задоволи само със смеха — бе пак този Димитър. Сърбеше го езикът да разчопли всичко. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 339. Тежи ми на езика. Диал. Изпитвам силно желание да кажа нещо, което съм премълчавал. Манол млъкна и не знаеше какво по-нататък трябваше да каже. Това беше всичко, което тежеше на езика му. Ив. Мартинов, М, 117. Турям / туря (турвам / турна) на езика си някого. Диал. Започвам да злословя за някого, да го одумвам. Една жена го [Богдан] забеляза, усмихна се, побутна другарката си и дяволито подхвърли: — Добро, я се покажи, тебе иска да види! С жени на глава не се излиза.. Ще ги разсърди, ще го турят на езиците си и цял ден ще го подмятат по врати и хоратѝ. К. Петканов, Х, 60. Ужилила ме оса под езика; ухапала ме пчела (оса) за езика. Диал. Понапил съм се и мъчно говоря; пелтеча, фъфля. Уста имам, език нямам. Разг. Не обичам да приказвам, да споря, кротък, тих съм по нрав. — Ей го тоя, дето иде с очилата... Като чекист ходи и дебне да накладе някого на огъня. Така че внимавай. Уста да имаш, език да нямаш. Ст. Даскалов, ЕС, 347. Чеша си езика. Разг. Пренебр. Говоря празни приказки. — Знаеш, на воденицата идват всякакви хора.., спорят там, чешат си езиците, бистрят политиката. Г. Караславов, ОХ III, 142. — Ти познаваш ли нещата в Старосел отблизо или си решил да си чешеш езика само? Ст. Марков, ДБ, 14.

— Друга (остар.) форма: язѝк.

ЕЗЍК

ЕЗЍК2, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Езикозн. Система от звукови, речникови и граматични средства, сетивно възприемани, която служи за словесно изразяване на мислите и е най-важното средство за общуване в човешкото общество. — Около тебе звучи български език, тупат български сърца, всичко ти е родно, свое. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 68. Тук, в тоя прекрасен кът, съм научил нашия хубав език. Елин Пелин, ПБ, 6. Този момък [Иречек] знае всичките славянски езици, а може да пише още на французки и немски. А. Каралийчев, ПГ, 186. Особено много ме унисаше Софронието със своя старинен език. Ст. Чилингиров, ХНН, 227. Паисий се обръща към онези, които искат да четат и изучават неговата история; учи ги да пазят езика и народността си. Б. Пенев, НБВ, 50. Българската книжнина ся обогатила с много преводи от гръцки език. ВИ, 122. На секиму говори по езика, ако искаш да те разбира. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 294. Най-сладко е езикът и най- горчиво е пак езикът. П. Р. Славейков, БП I, 285. Старобългарски език. Руски език. Устен език. Писмен език. Богат език. Беден език. Съвременни езици. // Езиковата система като предмет на изучаване или преподаване. Маргаритка вдигна глава от учебника си по български език. П. Незнакомов, МА, 29. Като бях ученик в гимназията, аз много не обичах да уча латински и гръцки езици. Т. Влайков, Д, 1890, кн. 11, 494. Училището е направено на добро място.. В него са преподават три езика: арабски, гръцки и французки. С, 1872, бр. 34, 270. Днес в България от простотата на народа, от безсовестността на някои учители.. истинното учение е пренебрегнато и са ударили сал езици да учят. Г, 1863, бр. 8, 61. Изучавам чужди езици.

2. Само ед. Езикозн. Разновидност на общонародната езикова система, която се характеризира предимно със своеобразен речник и е свързана с определени сфери на общуването; стил. Обръщайки се към Каравелов, Кевенхюлер говореше на френски, но много бавно и отчетливо, с което искаше да подчертае, че е готов да улесни един човек, който не дотам познаваше дипломатическия език. В. Геновска, СГ, 95. Есхач се поклони и се обърна към братята на най-изтънчен ромейски дворцов език: — Сърцето ми е слабо да побере моята радост от това запознанство! Й. Вълчев, СКН, 250. В драматургията неизмеримо голяма роля играе разговорният език. Н. Лилиев, Съч. III, 330. Поетически език. Вестникарски език. Канцеларски език. Технически език. Политически език.

3. Езикозн. Разновидност на общонародната езикова система, която се употребява от ограничен кръг хора, упражняващи една и съща професия, дейност; професионален език, социален диалект. И когато времето не бе ветровито и студено, когато бе истинско "рибно време", както се казва на рибарски език, тогава той [бай Младен] напълваше до обяд кошничката си и потегляше за София. Д. Калфов, КР, 47. Представите, асоциациите на наш актьорски език ние наричаме виждане с вътрешен извор. Т, 1954, кн. 5, 19. В нашите спектакли твърде често се забелязва следното явление — актьорите на пръв поглед правят всичко жизнено правдиво.. Въпреки това тяхната игра не

въздействува, не вълнува зрителя, не "прехвърля рампата", както се казва на театрален език. Т, 1954, кн. 4, 40. Не зная защо бяха го кръстили Прашилник. Затова ли, защото ходеше овален.. и прашен.. или затова по-право, че беше снажен и едър; защото на особения казанджийски език прашилник знаменуваше едър, снажен човек. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 39. Обущарски език. Печатарски език.

4. Само ед. Начин на изразяване, присъщ на дадено лице; индивидуален стил. — Прочетох ги [възванията]. Но кажете, Каравелов ли ги пише? — Централният комитет. — Вие пак... Познавам аз езика, стила на Каравелов... Ст. Дичев, ЗС II, 497. — Млада булка си оставил! — обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си: — Буйна е младежката кръв, момчета! Недейте се чуди, че излизат неверни млади невести, оставени от юнаците си! Елин Пелин, Съч. I, 11. Ние познаваме чия е тази статия по нейните мисли, по нейния език и по нейното кривописание. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 138. // Обикн. със съгл. опред. Начин на изразяване, който се характеризира с определени черти, свойства (изразени с определението). Ораторът имаше цветист, образен език. △ Учителят говореше на прост, достъпен език.

5. Способност на човека да говори; реч. Тъй като се отърва.. от действието на афиона, който бе турен във виното от капитанина, берберинът в тази минута беше си възвърнал изгубения ум и език. Н. Михайловски, ПА (превод), 78.

6. Съвкупност от движения на тялото, от звукове и др., които се използват от животните, птиците и някои насекоми при общуването помежду им (напр. предупреждение за опасност, съобщаване, че е намерена храна и др.). Премъдрият цар Соломон.. разбирал езика на пилците. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 44. В селото не се намираше човек, който да разбира от езика на ластовиците, но тя го разбра със сърцето си. К. Петканов, СВ, 64-65. Благодарение на остроумните опити и наблюдения на немския природоизпитател К. Фриш в основни линии "езикът" на пчелите е станал разбираем и за човека. ВН, 1961, бр. 3003, 4. Език на животните.

7. Безсловесна знакова система за предаване на информация. Отразявайки в своите модели свойствата и взаимоотношенията на явленията, математиката изработва своя символичен език. Вселена 69, 4. Желанието на физиците е всяка физическа закономерност, даже и най-сложната, да се изрази на стройния и дълбок математически език. Матем., 1966, кн. 2, 16. Чертежът е едно от най-добрите средства за предаване на научната и техническата мисъл, затова е прието да се казва, че чертежът е "езикът на техниката". Маш. IХ кл, 28. Последната задача е да се сведе стратегията до редица от команди, преведени на машинен език. Математ., 1968, кн. 5, 19. Език на формулите. // Прен. Безсловесен начин на общуване. Те вече не само се поглеждаха, те водеха разговори с немия език на очите си. Ем. Манов, ДСР, 379. Фактите са винаги много опасни и измамни за лъжците и глупаците. Те се страхуват от тях, защото опитът ги е научил поне да разбират, че езикът на фактите е по-ясен от.. техните лъжливи или глупави думи. Т. Генов, ДОД, 76.

8. Прен. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Съвкупност от изразни средства в изкуството. Тя влезе с Цонка в манастирския параклис.. и видя изографисания в дебърскочервено и царскосиньо купол светиите и Исус. В играта на топлите, живи краски.. тя сякаш виждаше Костадиновата душа, сякаш в тия минути очите ѝ се бяха отворили за езика на боите. Ем. Станев, ИК III и IV, 512-513. Маестро Атанасов е един от основателите на нашата битова реалистична опера.. Голямо влияние за оформяване на музикалния му език има народната песен. Пеене VIII кл, 56. Лаконични в своя графичен език и пълни със социално съдържание, са и двете гравюри на Тодор Динов. ВН, 1960, бр. 2625, 4. Езикът на съвременната.. архитектура трябва да бъде ясен и достъпен. А. Дамянов, ЖС, 23.

9. Прен. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Особеност, характерен признак на предмет или явление, който го характеризира, но е достъпен за човек, който го познава много добре, отблизо. — За нас трябва човек — добър стопанин. Да разбира езика на земята... Кр. Григоров, Н, 116. — Понеже напускаме морето.., аз желая да послушам шума му отблизо.. Поетите уверяват, че те разбират езика му. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 122. Змеят: Струва ми се, че им [на цветята] слушам смеховете, долавям им скришните думи!... Цена: — Ти разбираш ли от езика на цветята? П. Тодоров, Събр. пр II, 316. Дълбока есен е сега, / но ти разбираш ли езика / на тая пустота велика, / на тая чемерна тъга? Н. Лилиев, Ст 1932, 85.

10. Воен. Военнопленник, от когото могат да се изтръгнат сведения за неприятеля. — Заловен пленник по военному се нарича "език". Пипнеш ли приказлив "език".., половината от военната работа е свършена. П. Вежинов, ЗЧР, 64. Когато разузнавачи успявали да доведат от немските линии някой "език", генералът оставял на началника на оперативния отдел да го разпитва за числеността на бойците, на оръжието и позициите им. П. Славински, ПЩ, 401. — Горе на рида на един хвърлей е царският друм. Войводата Момчил рекъл да му хванем език. Все ще мине някой: я заблудени соколници от царската челяд, я царски

бързоходец. Ст. Загорчинов, ДП, 61. — За какво толкова си се разбързал? — .. — Работата не търпи, щото — с неподозирана за себе си лекота поде бюлюкбашията.. — Преди два дни уловихме език. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 217.

11. Остар. Рядко. Местна, териториална разновидност на общонародната езикова система, на която говори част от дадена народност или нация; диалект, наречие, говор. После откриваше една книга, подвързана с дебели тежки корици, и четеше.., като че ли не Обрад четеше, а сама книгата си приказваше на оня език, на който си говореха чуйпетльовци помежду си, като сечеха дърва или дебнеха някоя сърна в шубраците. Ст. Загорчинов, ДП, 72. За повече повервание на четниците ще бъде тая песня, написана на чисто котленски език. БО, 1846, бр. 1, 2.

12. Остар. Книж. Народ, племе (Ст. Младенов, БТР). Възрадвайте се, плеснете с ръце, вси езици! Ст. Младенов, БТР I, 648.

Аналитичен език. Езикозн. Език, в който отношенията между частите на изречението се предават не с граматичните форми на думите, а с помощта на служебни думи или със съответен словоред, интонация и др. Противоп. синтетичен език. Българският език е аналиничен език. Детски език. Езикозн. Език на деца в ранна възраст, който се характеризира с опростена система на фонемите, с ограничено използване на граматични средства, с примитивен синтаксис и с изобилие на специфични думи. Не спираше и разговорът между двамата, малкият усвояваше нови думи, а старият после ги повтаряше на детския език. Д. Талев, ПК, 813. Естествен език. Езикозн. Човешкият език като естествено оръдие на мисълта и средство за общуване за разлика от изкуствено създаваните му заместители. Противоп. изкуствен език. Жив език. Езикозн. Език, който в настоящия момент е средство за общуване на даден народ и във връзка с това не остава неизменен. Противоп. мъртъв език. Изкуствен език. Езикозн. Неестествен, специално създаден, сътворен спомагателен език, който обикн. се изполвзва като средство за международно общуване. Противоп. естествен език. Много езиковеди считат волапюк за първия изкуствен език. Но всъщност първият изкуствен език се е появил сто и петдесет години преди волапюк. К, 1963, кн. 8, 37. Есперанто е изкуствен език. Книжен език. Езикозн. Остар. Книжовен език. Те [българските търговци] добре се разбирали, че Раичевото съчинение, написано на книжен език и стил, не може да бъде приятно за по-широката читателска среда. Б. Пенев, НБВ, 28. Не е нужно да казваме колко е полезно обнародването на такива паметници [на простонародния език] и доколко е то нужно за оправата на наший книжен език. ПСп, 1876, кн. 11-12, 211. Книжовен (литературен, стандартен) език. Езикозн. Образцов, нормализиран език, чийто норми се възприемат като правилни и общозадължителни и който се противопоставя на диалектите и просторечието. Това [езикът на просветните люде] беше неустановеният още книжовен език, който беше признак на голяма образованост и към който се прибягваше особено при тържествени случаи или когато седнеше човек да пише писмо или дописка до някой от цариградските вестници. Д. Талев, ПК, 245. Културен език. Езикозн. Език на народ, достигнал висока степен на цивилизация, който се преподава в училище, приет е за държавен език и е разпространен по цялата територия на страната. Мъртъв език. Езикозн. Език, който е излязъл от жива употреба, престанал е да бъде естествено средство за общуване и е запазен само в писмени паметници. Противоп. жив език. Старобългарският език е мъртъв език. Ро̀ден (майчин) език. Разг.; Матерен език. Книж.; Бащин език. Остар. Език на родителите, който се усвоява от човека в ранно детство по пътя на подражаването на речта на заобикалящите го възрастни. И млади, и стари бяха излезли навън. Носеха котли не вече с вода, а с вино.. И как странно и хубаво звучеше родният език от техните уста! Й. Йовков, Разк. II, 118. Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език. Конст., 24. Влайков вярваше в своите сили и воден от желанието да допринесе и той нещо зе успешното обучение по матерния език, предприе съставянето на читанка за IV отделение. СбЦГМГ, 314. Тук той [Матевски] написва книгата "Гъркоманите", гневна плесница срещу онези, които се срамуват от бащин език и не желаят да се наричат българи. К. Странджев, ЖБ, 74. Синтетичен език. Езикозн. Език, при който отношенията между частите на изречението се изразяват с граматичните форми на думите. Противоп. аналитичен език. Руският език е синтетичен език. Таен език. Езикозн. Език на обособена социална група, който се създава като средство за общуване само за нейните членове с цел да се изолират, да останат неразбрани за външни лица. Беше време, когато можеше да се пише сериозно за съществуването на така наречените "тайни езици" у нас. Н. Лилиев, Съч. III, 331. Таен език на крадците.

? Говорим на един <и същ> език. Книж.; Имаме един <и същ> език. Книж. Еднакво мислим, разбираме се. Всички виждаха с прояснени очи какво беше днес.. говореха на един и същ език, еднакво мислеха, еднакво знаеха. Д. Талев, ЖС, 266. Говорим (приказваме) на различни езици. Разг. Не можем да се разберем, да постигнем разбирателство. Като слушаше сега бившия околийски началник, Киро бе убеден, че ако подхванат разговор по политиката, то те ще приказ‑

ват на различни езици. Г. Караславов, ОХ IV, 312. Сега пък беше ред на Юмер бей да се изненада.. Бедрие ханъм разбра, че днес двамата говорят на различни езици. Д. Мантов, ХК, 56. Държа някакъв език; държа език на някакъв. Разг. Говоря по някакъв начин или по начин, присъщ на някого. — Дъщеря било това! Да я отгледаш от парче месо, дето се казва, и на туй отгоре да ти държи такъв неприличен език! Св. Минков, РТК, 115. Донко Петров и докторът не се стърпяха да покажат недоволството си пред Славчо Куртоолу и Лазаря, задето ги подвели да държат лош език пред даскал Стефана. Д. Немиров, Б, 53. — Я дръжте по-приличен език! — избухна той внезапно. — Какъв сте вие, че да ми заповядвате. Пред вас стои български подпоручик, а вие нямате дори и пагони на ефрейтор... П. Вежинов, ВР, 268. Тя държеше език на уличница. Зли<те> (лоши<те>) езици. Хора, които съчиняват и разпространяват клюки, клевети; клеветници. — Никакво връщане! Ще се върнеш да кукуваш сам! Да ме носят злите езици по село, че не мога да гледам баща си. Н. Хайтов, ДР, 57. В миналото името ѝ беше сплетено с имената на двама видни търговци от града. Но това говореха може би само злите езици. М. Грубешлиева, ПП, 28. Лоши езици разправяха, че когато полкът им бил на почивка в Беломорието, Юрталана се поразшътал и докачил доста жълтици от изгладнелите богаташи по оня край. Г. Караславов, С, 95. Змийски език. Разг. 1. Човек, който е склонен да говори с остри, язвителни думи. Не мога да го търпя. Той е змийски език. 2. Остри, язвителни, хапливи думи. Женски фасони. Змийски език, две сълзи, тръшкане на канапето. Й. Попов, ББ, 37. Всеки се боеше от нейния змийски език. Зная си езика. Разг. Обикн. с отриц. и в пов. накл. Внимавам какво говоря, преценявам какво трябва да говоря и какво не. — С тях отидоха и белогвардейците — чуваше се гласът на писарчето от свещоливницата. — Не са белогвардейци, а руски емигранти. Ти да си знаеш езика! — басово го кастреше Топалов. Ем. Станев, ИК III, 220-221. Зачервен, запотен, бай Фильо не знаеше езика си. Как ли не наричаше Садет, Милко, тукашните хора. Б. Несторов, АР, 87-88. Имам остър език; остър ми е езика. Разг. Рязък съм, не съм деликатен, когато говоря или критикувам. — Пандов е нервен, сприхав и ... как да ви кажа... има остър език. М. Марчевски, П, 170. На български език, говоря, приказвам и под. Съвършено ясно, разбираемо, недвусмислено (говоря). Какво се правиш, че не ме разбираш? Говоря ти на български език. Намирам / намеря общ език. Обикн. с някого. Книж. Стигам до разбирателство с някого, до общо мнение, схващане. Обясних му надълго и нашироко, че е написал фейлетона си много културно, че има чувство за хумор и че владее правописа. — Проблемът ви обаче е дребничък — казах.. — Ясно е, че с вас няма да намерим общ език — хладно каза Шперлинг. Хр. Пелитев, ХО, 129. И Пазвантоглу, и Тръстениклиоглу започнали кариерата си като дребни размирници.. По едно време дори.. изглеждало, че те ще намерят общ език и ще установят взаимодействие. В. Мутафчиева, КВ, 252. Не зная мярка на езика си. Разг. Не внимавам какво говоря, не преценявам какво трябва да се каже и какво да се премълчи. Като не знаеш мярка на езика си, ще има да теглиш. На развален език, говоря, пиша и под. Разг. За чужд език, който не зная, не владея добре — неправилно, с много грешки (говоря, пиша). Павел седеше на стълбата и препрочиташе десети път писмото.. То бе подписано от някоя си Любица, почваше с нежности, написани на развален език, и свършваше със закана. Елин Пелин, Съч. III, 57. Нямам общ език с някого. Книж. Трудно ми е да поддържам разговор, да общувам с някого поради отчуждаване, различие в културата, интересите и др. Ние се търсехме един друг — предишните, ония от мирните години — и не се намирахме: някои липсваха, отсъстващи завинаги, с други нямахме вече общ език. К. Константинов, ППГ, 328. А тия стари познайнства на жена му с хора от тоя чужд за него, тъй наречен артистичен свят, винаги му бяха неприятни и стесняващи. Тя, да, тя се разбираше добре с всички, но той нямаше общ език с тях. К. Константинов, Избр. разк., 106. Остър език. Разг. Рязко и открито говорене или критикуване. Уважаваха го и другите работници, защото съзнаваха, че в острия език на Пандов няма злоба, а желание да се оправи работата. М. Марчевски, П, 183. Някога поп Богомил бил затворен от същите тези отци в манастирската кула на хляб и вода.., за да измоли опрощение. Трябвало да се превие буйният нрав на попа, да се смекчи с наказание острият му език. М. Смилова, ДСВ, 10. От езика си тегля (патя). Разг. 1. Говоря смело, открито, критично, поради което изпадам в неблагоприятно за мене положение. Никой не ти е крив, че си загуби приятеля. Само от езика си теглиш. 2. Говоря неуместно, необмислено, безотговорно, което ми създава неприятности. С езика си свалям (снемам) звезди. Разг. Умея да говоря, разказвам много хубаво, увлекателно; сладкодумен съм. Смешение на езиците. Книж. Голяма неразбория, объркване сред някаква група хора, в някакво общество.

— Друга (остар.) форма: язѝк.

Списък на думите по буква