ЕЗИКОВЕДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЗИКОВЀДЕЦ, мн. ‑дци, м. Остар. Книж. Езиковед, лингвист. По-значителни като идеен подтик или сърдечни изживявания са срещите с Вилхем Хумболд, гениалния езиковедец, който пише дълбокомислен и тънък естетически коментар към Херман и Доротея. М. Арнаудов, Г, 48.

— Друга форма: язиковѐдец.