ЕЗИКОСЛО̀ВЕЦ

ЕЗИКОСЛО̀ВЕЦ, мн. ‑вци, м. Остар. Книж. Езиковед. Неофит Рилски, баща на учителите и езикословците, който создаде първата наша граматика, е от Банско... Хр. Бръзицов, НП, 147. Твърде нарядко се показва зад тромите изрази трепетна искрица от шега или острото езиче на сати‑

ра: първото най-вече в присмеха върху тогавашните езикословци, второто тук-там в епиграми. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 67.

— Друга форма: язикосло̀вец.

Списък на думите по буква