ЕЗЍЧЕН

ЕЗЍЧЕН1, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Анат. Който се отнася до език1 (в 1 знач.); езиков. Езичен нерв. Езична кост.

2. Езикозн. За звук — който се образува с помощта на език1 (в 1 знач.). Езични съгласни.

ЕЗЍЧЕН

ЕЗЍЧЕН2, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Остар. Книж. Който се отнася до език2 (в 1, 2, 3 и 4 знач.); езиков. Английский език обема думи и изговори, които показват различните наречия на всички племена, които са са размесили и разбъркали в този остров.., ний можем положително да кажем, че туй население произхожда от смес на антропологически елементи, които показват от своя страна лингвистическите (езични) елементи. Превод, Ч, 1875, кн. 7, 342.

2. Диал. Който говори много; речовит, устат (Н. Геров, РБЯ).

— Друга форма: язѝчен.

Списък на думите по буква