ЕЗОПОВСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЗО̀ПОВСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е присъщ, характерен за древногръцкия баснописец Езоп. — Тоя народ едва ли разбира какво върши. Той е преживял толкова много страдания в робството и.. се е изпълнил с езоповска мъдрост и в това долно, потиснато битие всички ценности, освен материалните, са станали на каша в главата му... Ем. Станев, ИК III и IV, 545.

◊ Езоповски език. Книж. Език, който изобилства с алегории, загатвания, за да се прикрие прекия смисъл на изказването, обикн. за заблуда на цензурата. Съзнавах достатъчно ясно, че благосклонните и усмихнати лица пред мене все повече застиват в израза на слисаност и тревога. Защото в стиховете ми нямаше и помен от обичайния езоповски език. Б. Райнов, ТП, 238. На Галилей е направено строго предупреждение. Той вече преминава напълно на езоповски език. ВН, 1964, бр. 3872, 4.

— От гр. собств.