ЕЗУИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЗУЍТ м. Йезуит. — В затънтените селца народни граматици са преписвали ценните екземпляри на чешките книги, спасени от кладите на езуитите. В. Геновска, ПЮФ, 113. — Лично аз смятах, че сте именно такъв — на-наивник, но чист и сърдечен човек.. Естествено, може някой езуит, някой хитрец да си е послужил и за нещо друго с вас, но това не променяше нещата. Д. Ангелов, ЖС, 512. "И свободата ще има свойте езуити" — казва Гейне. Хр. Ботев, Съч. 1929, 126.