ЕЗУИТСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЗУЍТСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Йезуитски. Г-н Голчев, учителят в езуитското училище в Едрине, е написал в "песнотворство" нещо като поема под заглавие "Злочеста Милка или самоволна жертва на любов". Хр. Ботев, Съч. 1929, 364. Езуитски свещеници. Езуитско поведение. Езуитско мълчание. Езуитско възпитание.

◊ Езуитски прах. Остар. Йезуитски прах; кардиналски прах, графски прах, хинин. За пръв път хининови кори пренесъл в Европа през 1632 г. езуитът-монах Барнабе де Кабо .. Затова първоначално хининовият прах се наричал "езуитски" или "кардиналски" прах. Е. Николов, П, 33. Скъпоценното лекарство срещу маларията получи наименованието "езуитски" или "графски" прах. Е. Головински, ВК, 21. Езуитски орден. Истор. Йезуитски орден. В 1880 г. езуитският орден бил закрит въпреки протестите на дворянско-клерикалните кръгове. Ист. Х кл, 129. Особено безжалостна в експлоатацията и алчна в натрупването на богатства била всемогъщата полиция на католическата църква — езуитския орден. Е. Николов, П, 15.

ЕЗУЍТСКИ. Нареч. от прил. езуитски; йезуитски. Аз съм тук без завивки, бедно облечен, в каменна килия при двайсет градуса под нулата .., фактически те ме оставят и без храна, няма дори къде да си полегна — не значи ли това, че искат да ме убият чисто по езуитски? Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 209. А сегашните [чорбаджии] , дявол да ги знае .., тъй тайно и езуитски вършат лошевините си, щото никой никак не може ги и подуши. Ил. Блъсков, ПБ II, 10.