ЕК

ЕК, ѐкът, ѐка, мн. ѐкове, след числ. ѐка, м. 1. Повторно чуване на краткотраен звук в открито пространство поради отражение на звуковите вълни от някоя преграда; ехо. Пронизителният писък се разнесе из дола и се повтори от ековете на канарите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 207. Тѐ тук не, а в девствените лесове .. около кристалните потоци със сребриста пъстърва, в царството на орлите и многократните екове, — там, там е хубавата, дивната, омайната майка България. Ал. Константинов, Съч. I, 90. Иван слушаше звънтящото ехо на кучешкия лай и виковете на децата и му стана тъжно. Такъв звънтящ ек имаше само сутрин след наваляването на първия сняг. Г. Караславов, Тат., 224. — Дойдохме! — викна пак Исмаил бей. "Дойдохме! Ойдохме! Дохме! Хме! Е-е!" — отвърна планинският ек. А. Дончев, ВР, 125. Момините скали трепнаха още веднъж и отпратиха ека на вистрела надолу из пролома към село Цинга. Зл. Чолакова, БК, 12. И днес йощ Балкана, щом буря зафаща, / спомня тоз ден бурен, шуми и препраща, / славата му дивна, като някой ек, / от урва на урва и от век на век! Ив. Вазов, Съч. I, 205.

2. Само ед. Силен и продължителен звук, който изпълва някакво пространство; екот, ехтеж, кънтеж. И черковната камбана всяка сутрин почна да разнася медния си ек над загриженото селце. Елин Пелин, Съч. I, 71. Къщата, изпълнена със заглушителния ек на стрелбата отвън, тънеше в мрак. Д. Талев, ГЧ, 353. Из уличката летяха прилепи. Жабешкият ек режеше топлия здрач. Ем. Станев, ИК I и II, 181. И когато през дългите зимни нощи [Нейко] излизал из овчарската колиба и се заслушвал в ека .. на моминските песни, смесен със сънливия лай на кучетата и кукуригане на петли, гърдите му се надували от копнежи. П. Росен, ВПШ, 154-155. Нощем полето огласяше ек от звънци и лай на рунтави кучета. Г. Райчев, В, 3. Шумът и бученето на реката пълни цялата околност с ек. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 184. Камбанен ек.

3. Прен. Обикн. ед. Остар. Отражение на някакво събитие, явление и др.; отзвук, отглас. Зловещата вест намира ек и зад океана. Ив. Вазов, Съч. IХ, 150. Покушението намери ек дори в Сената, дето се направи запитване към правителството. К. Величков, ПССъч. III, 226. // Последица, следа от нещо. Негодуващият глас на редките просветени църковни сановници остаяше без ек. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 132. Ще остане ли поне един слаб ек от нашите проповеди и ще ли тръгнат и други по нашите тропи? Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 60.

Списък на думите по буква