ЀКВАМ

ЀКВАМ, ‑аш, несв.; ѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Изведнъж започвам да еча; проехтявам. Дружен сърдечен смях безгрижно и волно екна сред широкото поле. Елин Пелин, Съч. I, 41. Миг-два селото остана като мъртво, като че треснато от гръм. И ето екна песен. Й. Йовков, СЛ, 86. По пътя откъм Солун екваха буйни провиквания, кънтяха хайдушки песни. Цв. Минков, МЗ, 8. Екна страшен писък. Страшен писък, който разцепи нощта, закънтя из коридорите. Й. Вълчев, СКН, 511. Едновременно и тревожно екнаха тръби, надигнаха се червени фесове. Ст. Дичев, ЗС II, 62. Радиото отдавна не свири. Баща ми го пуска само да чуе новините и щом екнат първите акорди на някоя музика, веднага обръща ключа — на ревера му още стои широка черна лента. С. Северняк, ВСД, 73. Да работим! Тази славна дума / нека екне кат камбанен звън.Ив. Вазов, Съч. III, 209. // Издавам поединично ек или последователно един след друг екове. Изведнъж екна изстрел. Н Хайтов, ПП, 119. Еква силен гръм, пукот изпълва гората. Ем. Станев, ЯГ, 34. Еква трети сигнал съвсем близо. Г. Райчев, ЕЦ, 20.

2. С предл. от. Изпълвам се с продължителен и силен звук или шум; еча, ехтя. Козите на Марина, Мартиновия син, често минаваха над Постоловите воденици. Цялата гора тогава екваше от звънци. Й. Йовков, СЛ, 95. Тя вървеше кипро, но пъргаво / .., говореше високо, смееше се още по-високо; започнеше ли пък да пее, цялата махала екваше от гласа ѝ. Ст. Чилингиров, ПЖ, 57. Чаршията екна от тежките удари на чуковете и песните на калфите не спираха през целия ден. Д. Немиров, Б, 79. — Смърт! Смърт! На бой! На бой! — екна балканът от многогласните викове на поляната. О. Василев, ДГ, 82.

3. Диал. Заеквам, пелтеча (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква