ЕКВА̀ТОР

ЕКВА̀ТОР м. Геогр. Въображаема окръжност около Земята, която се намира на равни разстояния от полюсите и дели земното кълбо на две полукълба - Северно и Южно. Моряците са отдавна на крак и гласовете им звучат по-бодро и по-весело от други път. Днес параходът празнува най-големия си празник — минаването на екватора. Св. Минков, ДА, 43. — Стигнахме екватора — обърна се той към мене. — Има стар обичай: който преминава за пръв път екватора, трябва да се изкъпе. М. Марчевски, ОТ, 30.

◊ Земен (географски) екватор. Геогр. Екватор. — Много е важно, Ради .. — да разбереш веднъж завинаги що е земен и небесен екватор. Г. Томалевски, АН, 25. Чувствуваше се приближаването на зоната на екваториалните затишия, която в Източния Атлантик е разположена по̀ на север от географския екватор. Д. Богданов, ТА, 32. Магнитен екватор. Физ. Затворена линия около земята, получена от съединяването на всички точки, в които наклонението на магнитното поле е равно на нула. Земята като магнитно тяло има магнитни полюси и магнитен екватор. Ст. Бошев и др., ГГ, 26. Небесен екватор. Астрон. Въображаема окръжност на небесната сфера, деляща се на две полукълба, всяка точка от която се намира на 90° от полюсите. Големият кръг, който сече небесната сфера и е перпендикулярен на небесната ос, се нарича небесен екватор. Вл. Станоев и др., Г, 15. Термичен екватор. Спец. Въображаема окръжност на земната повърхност, около която се наблюдава най-висока температура на въздуха. Южното полукълбо като цяло е по-студено от Северното и термичният екватор, т.е. най-топлата зона — в Атлантика е на няколко градуса по̀ на север от екватора. Д. Богданов, ТА, 37-38.

— Лат. aequator 'уравнител' през нем. Äquator и рус. экватор.

Списък на думите по буква