ЕКВИЛИБРИСТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКВИЛИБРЍСТИКА ж. 1. Умение да се пази равновесие при неустойчиво положение на тялото, напр. ходене по въже, по тел, упражнения върху движеща се топка и др. // Това умение като цирков жанр, разновидност на акробатиката. В програмата на цирка са застъпени еквилибристика, акробатика, езда, дресура на животни и др.

2. Прен. Ловко, гъвкаво преодоляване или избягване на някакви затруднения. Късно видя Матей Матов нишките на тази нечиста афера .., тази еквилибристика на закона. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 433. Оттогава са минали почти двадесет години, а пред очите ми е все трогателната преданост на Коняров, финансовите му и словесни еквилибристики, с които той поддържаше излизането на вестника. Ст. Сивриев, ЗСБ, 217.

— От лат. aequilibris 'намиращ се в равновесие' през рус. эквилибристика.