ЕКЗАЛТИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗАЛТЍРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от екзалтирам като прил. Книж. 1. Който се намира в екзалтация. Тази военна игра слисва башибозуците и те отстъпват. Екзалтираните въстаници стрелят подире им и ликуват. Н. Хайтов, ШГ, 127. Безоблачният мрак обгърна притихналите войници и екзалтирания певец. К. Кръстев, К, 61. Тъй екзалтиран от своя безподобен престиж, Каравелов се яви пред камарата. С. Радев, ССБ I, 450-451. Екзалтирана тълпа. Екзалтиран фанатик.

2. Който изразява екзалтация. Свири отлично на китара .. Милчо е в стихията си и очите му блестят с оня блясък, който съм виждал в екзалтираните очи на богомолците. С. Таджер, ПНМ, 145. Обърнах се и видях развълнуваното, едва ли не екзалтирано лице на Кръстников. П. Вежинов, НС, 50. Като излезе навън, Никола видя улицата по-спокойна. Но все още се чуваха войнишките стъпки и отделни екзалтирани викове на граждани и младежи. В. Геновска, СГ, 328. Започна взаимно блъскане и удряне на брони и калници, на предници и задници при невъобразимия трясък на моторите и екзалтирания вой на публиката. Б. Райнов, ГН, 129.

3. Който е характерен за екзалтация, типичен е за това състояние. Народът го молеше да вземе на бойното поле и румелийските дружини .. Но князът съвсем не бе склонен да вярва в тая екзалтирана готовност и да слага в плановете си тия несигурни обещания. В. Геновска, СГ, 369. — Прекланям се пред идеализма на обикновените работници, пред готовността на народа ни да даде най-скъпото, което има — живота си, но намирам, че това е донкихотовщина, екзалтирана наивност. Д. Спространов, С, 79. Екзалтиран мистицизъм. Екзалтирани чувства.