ЕКЗАЛТИРАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗАЛТЍРАНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Състояние на екзалтация. Тънките му устни прептяха възбудено и някаква екзалтираност, съвсем интелигентска, едва-едва прозираше в погледа му. П. Вежинов, НС, 79. Зара събуждаше у него [татко Пиер] дивашката екзалтираност, която на младини го караше да се хвърля и да печели най-рисковани предприятия. Д. Димов, Т, 42. В своята първично силна любов към Христина Костадин е цялостен, отдава се на чувствата си с романтична страст и екзалтираност. Лит. ХI кл, 332. Обичта към България е онзи чист извор, който подхранва както правдивия исторически реализъм у писателя, така и неговия неспокоен, тих романтизъм, без екзалтираност и пламенни поетизации. Е. Каранфилов, Б III, 229.