ЕКЗАРХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀКЗАРХ, мн. ‑си и (остар.) ‑хи, м. Църк. 1. Истор. Титла на висше духовно лице (глава на независима източноправославна църква или на отделна църковна област), която по сан е по-ниска от титлата на патриарх.

2. Истор. Лице с такава титла. В 1870 г. султанът издал ферман за създаване на българска самостоятелна черква начело с екзарх. Ист Х-ХI кл, 127. Търново сякога е било столнина на българските екзархи. С, 1872, бр. 44, 351. — Народът ни има нужда от училища, читалище и книги .. — Просвета... Тезата на дядо екзарха — с лека ирония в гласа подхвърли Орце. Д. Спространов, С, 80-81. Негово блаженство екзарх Антим дойде една вечер в къщата на митрополит Панарета. К. Странджев, ЖБ, 24. Не вярвам аз, че калугер / ще спаси раята, — / свободата не ще екзарх, — / иска Караджата. Л. Каравелов, Съч. I, 55.

3. Остар. Титла на избран почетен служител в църква. В старите черкови имало е по-висок чин екзарх, който означава началник, първи при всяко дело. З. Петров и др., ЧБ (превод), 58.

4. Остар. Лице с такава титла. Такъв си беше Обрад от Чуйпетльово: биляр и знахар за чуждите, граматик и протогер за селото, богомил за екзарсите, които обикаляха понякога съседните села, за да събират владищина. Ст. Загорчинов, ДП, 74.

— От гр. VξJρχος . — Друга (остар.) форма: ѐксарх.