ЕКЗАРХИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗАРХЍСТ м. Църк. Истор. След утвърждаването на Българската екзархия в 1871 г. — лице, което признава за духовен глава на своята църква българския екзарх. Чокмановци "водели хорото" и тогава, когато кипнала из Ахъчелебийско борбата между екзархисти и патриаршисти. Н. Хайтов, ПП, 129. Тоя събор утвърждава един устав на революционната организация, почти копие на стария български, твърде оригинален с положението, че само екзархисти българи се приемат за членове на комитетите. П. К. Яворов, Съч. II, 191. Турците знаят, че в Македония има християни екзархисти, които са изключително българи; че има християни патриаршисти, които са българи, гърци и румъни. Пряп., 1903, бр. 9, 1.