ЕКЗАРХИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗА̀РХИЯ ж. Църк. Истор. 1. Национална източноправославна църква, начело на която стои екзарх. През 1870 г. султанът, поради разрастването на българското национално движение и натиска на Русия, издал ферман за учредяването на Българска екзархия. Ист. VII кл, 61. — Народе... Получи се вест от Цариград... Издаден е султански ферман... българската църква се отделя от гръцката и ние ще си имаме своя, отделна екзархия... Д. Талев, ПК, 276. Тая пролет в Преспа стана допитване до народа признава ли Българската екзархия или остава с гръцкия цариградски патриарх. Д. Талев, ПК, 444.

2. Управление, власт на такава църква. Ако се подобрят влошените напоследък отношения между революционната организация и екзархията, организацията иска и ще се старае да ме прокара за учител .. в Солун или Битоля. М. Кремен, РЯ, 141. В това същото време приятелите ми се грижеха да ми извадят от екзархията паспорт за Влашко. Ив. Вазов, Съч. VII, 160.

3. Сградата, в която се намира това управление. Нашият екзарх са е затворил в своята екзархия Орта-кюю с няколко турски чиновници .. и кроят големи планове. С, 1872, бр. 46, 367. Преди няколко години една сграда при старата екзархия изгоря. РД, 1950, бр. 177, 4.

— Гр. Vζαρχrα.