ЕКЗЕКУТИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗЕКУТЍРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от екзекутирам и от екзекутирам се; екзекуция. Необезпокояван, [Пазвантоглу] продължил да размирничи из Видинско, та предизвикал повторен ферман за екзекутирането му. В. Мутафчиева, КВ, 102-103. Граф Херберт .. забележи, че Германия е била не против съденето на провинените офицери, а против тяхното немедленно екзекутиране. С. Радев, ССБ II, 282.