ЕКЗЕКУТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗЕКУ̀ТОР м. 1. Книж. Изпълнител на смъртни присъди; палач, джелатин. Не за първи път щяхме да бъдем свидетели на екзекуция. Но сега беше по-тежко от всякога. Екзекуторите носеха на ръце парализирания партизанин. Чувахме ругатните им. Тихите стонове на болния. Д. Жотев, ПМИ, 41. Смъртните наказания се извършват тайно .. Екзекуторите се избират по жребий между членовете на тайната полиция в съответния град. Г. Бакалов, Избр. пр, 194. Трета снимка представлява група екзекутори с жертвите им, натъркаляни на земята след разстрелването. РД, 1950, бр. 225, 4.

2. Остар. Финансов служител, който принудително събира неплатени данъци. Данъчната дирекция е пратила екзекутори по селата за по-ефикасно и бързо събиране на данъците. Хр. Радевски, Избр. пр III, 103. От де ще се плаща на войска, полиция, съдии, законодатели? .. Има ли къде — ще кажем ние. Чичовците от селата и градовете да плащат .. Пък ако доброволно ги не платят, има и бирници екзекутори. РС, 1933, бр. 2, 1.

— Лат. exsecutor.