ЕКЗЕКУЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗЕКУ̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Изпълнение на смъртна присъда чрез разстрел, обесване или гилотиниране. Изведнъж научихме, че ще бъде изпълнена присъдата. Замълчахме потиснати. Не за първи път щяхме да бъдем свидетели на екзекуция. Д. Жотев, ПМИ, 41. Този ден надзирателят Йото на два пъти отваря вратата на килията .. Той разправяше за тежката надзирателска служба .. и се оплакваше от това, че тях, надзирателите, ги задължавали да присъствуват на екзекуциите. Ем. Манов, ПЯ, 67. Екзекуцията бе извършена пред очите на насила събрани софийски граждани. Вестниците даваха подробно описание на обес‑

ването. Мл. Исаев, Н, 108. — Как стана снощи екзекуцията? .. — Екзекуция, както всички други — весело отговори прокурорът. — Изведохме го от килията и го обесихме. Х. Русев, ПС, 116.

2. Юрид. Изпълнение на съдебно решение.

3. Прен. Книж. Жестоко наказание, мъчение, обикн. телесно. Бай Иван на деня до десетина пъти прибягваше до боя с тоягата; а това показва, че родоначалниците на тоя вид екзекуция не са от днешно време. Ив. Вазов, Съч. ХII, 153.

— От лат. exsecutio през рус. экзекуция.