ЕКЗОГЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗОГЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Спец. Който е предизвикан от външни причини, който има външен произход. Противоп. ендогенен. Външните процеси, които изменят земната кора, се състоят в разрушаването на скалите под действието на въздуха, водата .. Затова те се наричат външни или екзогенни сили за разлика от ендогенните, т. е. вътрешните. Тр. Николаев и др., ОГ, 50. Причините за кожните болести могат да се разделят, макар и условно, на външни (екзогенни) и вътрешни (ендогенни). Ил. Петков и др., КВБ, 30. Факторите, които обуславят правилното физическо развитие на детето, биват ендогенни (вътрешни) и екзогенни (външни). Ив. Вапцаров и др., ДБ, 53. Татуировката е също така екзогенна пигментация. Б. Кърджиев, ОПА, 81.

◊ Екзогенни процеси. Геол. Процеси на изменение на земната повърхност и в земната кора на неголяма дълбочина под влиянието на външни сили — слънчевата енергия, водата, въздуха и др.

— От гр. Vζω 'вън' + γένος 'род'.