ЕКЗОТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗО̀ТИКА м. Книж. Специфични черти, характерни за природата, бита, културата на отдалечени и малко познати страни, обикн. южни и източни, които са необикновени, привлекателни, странни за други народи, предимно северни. Сега младостта имаше нови песни и те му бяха чужди, но в тях звучеше екзотиката на топли страни, на разиграна гореща кръв и понякога той се поддаваше на тази музика. Ем. Манов, БГ, 91. Екзотиката на тихоокеанския островен свят се допълва от чудесните фойерверки на изригващите вулкани. Хр. Тилев, В, 66. Като юноша той мечтаеше да стане моряк, защото го привличаше магнетизмът на морето и романтичните разкази на моряците за екзотиката на южните пристанища. РД, 1959, бр. 256, 3.

— От гр. Tζωτικός 'чужд, чуждоземен' през фр. exotique.