ЕКЛОГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЛО̀ГА ж. Литер. Поетически жанр, разкриващ в идилична светлина селския живот, най-често във формата на диалог между пастир и пастирка. Три години учи той в тая гимназия, дето Илия Христович .. му е бил даскал по словесността и тълкувател на Шишковия учебник по майсторията да се калъпят оди, еклоги и сатири. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. В еклогата "Славчо и Цветко" личи дарованието на г. Хар. Ангелова. Авторът на тая еклога би сторил добро и за себе си, и за читателя, ако би избирал по-реални предмети, зачтото еклогите и аркадските овчаре не са интересни. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 88. — Еклоги превъзходни от тебе чел съм, милий, / кат тях не би написал и самият Виргилий! Ив. Вазов, ИГП (превод), 18.

— От гр. Tκλογή ’избор’.