ЕКОВЍТ

ЕКОВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който ечи, отеква; еклив. Човекът изтича няколко метра нагоре към скалите, после залегна и веднага след това в дерето проечаха няколко пушечни гърмежи. Това бяха силни, ековити гърмежи от дългобойна пушка. Д. Ангелов, ЖС, 392.

2. Който способства да се образува екот, ехтеж; еклив. И в бурята страховита / скалата ековита / повръща бурен ек! Ив. Вазов, БМ I, 179.

Списък на думите по буква