ЕКОЛОГИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКОЛО̀ГИЯ, мн. няма, ж. 1. Наука за взаимоотношенията на организмите (животни и растения) и околната среда и за избягването на тяхното нарушаване. Екологията на растенията изучава влиянието на условията върху формата, устройството и функциите на растенията. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 152. — Казват, че екологията била модна наука. К. Колев, ТЕ, 104. Дълги години той работи и като извънреден преподавател в Университета, гдето четеше лекции предимно по екология на животните. К. Тулешков, НЗ, 73-74. Екология на висшите гъби. Екология на микроорганизмите.

2. Съвкупност от науки, които изучават въздействието на човека върху природата и факторите за замърсяването на околната среда, както и средствата за опазването ѝ от унищожение, замърсяване и др. Според нас училището има много важна задача при организирането на младото поколение в природозащитната работа. Но в нашето училище все още не се изучава специален предмет екология. ПЗ, 1981, кн. 10, 36.

— От гр. οwκος ’дом’ + λόγος ’наука’.