ЀКОТ

ЀКОТ м. Само ед. Силен и продължителен звук, който изпълва пространството; ехтеж, кънтеж. Сега, като ви пиша това, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от екота на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците. Л. Стоянов, Б, 83. Далече на изток се чу последният гърмеж, чийто екот заглъхна някъде под планинските усои. Кр. Григоров, И, 67. През отворените врати на всяка къща се виждаше как пръскат червени огньове и се чува екот на чукове. В. Мутафчиева, ИКМ, 37. Откъм мекия път край реката се чу гълчавица, бодър мъжки глас се провикна, над житата премина екотът на кръшен женски смях. Г. Караславов, ОХ IV, 269. Близо до водопада, който огласяше с гръмливия си екот планината, имаше горско сечище. Л. Галина, Л, 127. Борци, венец ви свих от песен жива, / от звукове, що никой не сбира: / от дивий рев на битката гръмлива, / от екота на Витоша бурлива, / от вашето "ура". Ив. Вазов, Съч. II, 169.

Списък на думите по буква