ЕКОТЛЍВ

ЕКОТЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от екот. Чий е този глас? Студен и екотлив.., Тръпка я разтърсва. Г. Манов, КД, 150. Валма връз валма ся преваля .., докогато океанът разярен повдига белите си върхове с екотлив глас довсред нависналите облаци. Пч, 1871, кн. II, 26.

Списък на думите по буква