ЕКСЕЛБАНТИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСЕЛБА̀НТИ мн., ед. (рядко) екселба̀нт м. Разг. Акселбанти. Дядо Йоцо приближи към него [войника], .. пофана медните копчета по гърдите му и екселбантите. Ив. Вазов, Съч. Х, 99. На сутринта ги откараха при директора на полицията — полковник със златни екселбанти и много орденски лентички. О. Бояджиев, П, 91. Лейтенант Буков премяташе шнуровете на екселбантите си. Д. Добревски, БКН, 118.