ЕКСИКАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕКСИКА̀ТОР м. Спец. Стъклен прибор с дебели стени за бавно изсушаване или съхраняване на вещества, препарати, който се използва в лабораторната практика. След малко Димитриева бутна тетрадката настрана и се изправи. Взе големия стъклен ексикатор, в който стояха наредени като шахматни фигурки порцелановите тигли с утайките. В. Райнов, ПВ, 76. Събраният прашец трябва да се предпазва от продължително излагане на слънчеви лъчи. При нужда прашецът на някои видове растения се запазва на сухо в ексикатори за по-дълго време. Д. Циков, КСКР, 39.
— От лат. exsicco ’изсушавам’.