ЕКСКУРС —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСКУ̀РС м. Книж. Отклонение от главната тема за обясняване на страничен въпрос. Известните сведения, препратки, исторически екскурси и библиографски указвания говорят не само за изключителна ерудиция на българския учен, но подсказват идеи. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 20. Покрай много екскурси из живота на културните народи и нашата стара история или днешните ни борби за гражданско равноправие и духовна независимост Друмев развива темата за всемогъществото на науката. М. Арнаудов, БКД, 216.

— От лат. excursus.