ЕКСПЕДИТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПЕДЍТОР м. 1. В учреждение, предприятие и др. — лице, което се занимава с експедицията на кореспонденция, периодически издания, колети, стоки и др. Може смело да се каже, че писарите, архиварите, деловодителите, експедиторите от всички отделения се отнесоха с едно особено уважение към Кикиридков. Д. Калфов, Избр. разк., 133. Той може да бъде много полезен и в Българското книжовно дружество. Впрочем той и сега има голяма дейност след себе си като действителен член на дружеството, като член на редакционната колегия на списанието и негов експедитор. Ив. Борисов, НПГ, 15-16. Автобусът тръгва от площада на Широка лъка с един час закъснение.. Тошко експедиторът ни изпраща от тротоара пред пощата с брезентен чувал в ръката. Ст. Сивриев, ЗСБ, 14.

2. Остар. Търговски служител, който препраща чужда стока. Погледът ми се спираше на една стара фирма и прочиташе: "Алфред Тифенбах — комисионер-експедитор". Д. Немиров, КБМ, 58.

— Нем. Expeditor.