ЕКСПРОМТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПРОМТО нареч. Книж. Изведнъж, без предварителна подготовка; експромтно. — Я да се съберат всички насам! — извика взводният командир. Момчетата, които и без това изгаряха от любопитство, веднага се струпаха край двамата.. — Марш на нашия взвод!... Сега го написах... То е, така да се каже, написан експромто, но ще го дошлифовам после... Кл. Цачев, В, 285. Ако поетът има дарбата да съчинява експромто, както например Демян Бедни, неговите телеграми-мълнии могат да осветлят пред масите всяко крупно обществено явление по-ярко от много разяснителни статии. Г. Бакалов, Избр. пр, 521.

— Друга (остар.) форма: експро̀мтом.