ЕКСПРОПРИАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПРОПРИА̀ТОР м. Спец. Лице или институция, класа и др., извършващи експроприация (в 1 и 2 знач.).

◊ Експроприация на експроприаторите. Иконом. Полит. Според марксическата теория — принудително изземване на средства за производство от капиталистите в хода на пролетарската революция и превръщането им в обществена собственост. Веднъж, обяснявайки на Личо целите на революцията, стигнах и до експроприацията на експроприаторите и предизвиках неописуемо въодушевление у него. К. Георгиев, ВНП, 7.

— От фр. expropriateur.