ЕКСПРОПРИАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСПРОПРИА̀ЦИЯ ж. 1. Юрид. Принудително отчуждаване на частно имущество от органите на държавната власт. Всяко събрание на общинския съвет става граждански митинг.. На едно събрание решили експроприация на частни банки. К. Странджев, ЖБ, 139. — Искаш ли да участвуваш в акцията?.. — Експроприациите не са ми по душа... Др. Асенов, ТКНП, 313.

2. Иконом. Полит. Лишаване от собственост и от предишното социално положение на една класа от друга. // Лишаване от собственост на един слой на дадена класа от друг. Този процес на класова диференциация и на експроприация на селяните и дребната градска буржоазия създал условия за появата на нова тематика и ново, народническо направление в българската литература. Ист. Х и ХI кл., 261. Експроприация на парични суми.

3. Прен. Рядко. Обир, грабеж, кражба. Навърташе се [чичо Марин] при един свой приятел в някакво село и ако не се смятат кокошарските експроприации.., които бе принуден да предприеме за лични нужди, той бездействуваше. И. Петров, ОЗ, 111. След дискусията в клуба Анастаси научи, че в София била обрана една банка. "Експроприацията", дело на нелегални анархисти, ръководени от терориста Калинков,.. минала благополучно. Ем. Станев, ИК I и II, 135.

◊ Експроприация на експроприаторите. Икон. Полит. Според марксическата теория — принудително изземване на средства за производство от капиталистите в хода на пролетарската революция и превръщането им в обществена собственост.

— От фр. expropriation през рус. экспроприация.