ЕКСТЕРНЍРАМ

ЕКСТЕРНЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Юрид. Принудително изпращам някого извън границите на държавата. Към края на януари през Русчук мина Олимпий Панов, когото правителството екстернира в Румъния. С. Радев, ССБ II, 591-592. Правителството [българското] доби кураж да екстернира около 150 врангелисти. Д. Казасов, ВП, 244. През началото на 1908 г. това дружество [в Петербург — за подпомагане на затворниците] престана да съществува, защото полицията арестува някои от неговите членове, някои екстернира. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 87. екстернирам се страд.

— От лат. externus 'външен',.

Списък на думите по буква