ЕКСТРАВАГАНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСТРАВАГА̀НТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Книж. Който привлича вниманието със своята необикновеност, необичайност, който се различава от общоприетото; необичаен, странен, чудноват, ексцентричен. След като показа достатъчно екстравагантния си костюм и почурулика на трите европейски езици (за да чуят всички колко леко си служи с тях), Зара седна на пясъка между фон Гайер и Лихтенфелд. Д. Димов, Т, 353-354. Устните си [жената на Гатев] бе начервила, а на главата ѝ бе кацнала някаква особено екстравагантна шапка с пера. М. Грубешлиева, ПП, 168. Има ресторанти, в чийто лист ще намерите някое екстравагантно ядене с цена сто и двадесет долара, но има и боклукчийски кофи, из които гладни хора тършуват за храна. Г. Белев, КВА, 248. Образността.. не бива да е фокусник на фразата, да смайва читателя с екстравагантни сравнения и съчетания на думи. Г. Константинов, Сб??СЕП, 457. Откакто свят светува младите хора търсят новото. Лошото е само, че това търсене най-често.. не е осмислено. Обикновено се стига до образци, в които с екстравагантна, примамливо нова форма се прикрива старото съдържание. Н. Тихолов, ЛФ, 1958, бр.13, 2. Квартирантът им беше екстравагантна личност. △ Екстравагантно облекло. Екстравагантна мода. Екстравагантна външност.

— От фр. extravagant.