ЕКСТРАВАГАНТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСТРАВАГА̀НТНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Книж. Качество или проява на екстравагантен; необичайност, странност, чудноватост, ексцентричност. Мери е облечена в костюм и шапка по последна мода. Всичко във външността ѝ носи отпечатък на лека екстравагантност, придобита в чужбина. Д. Димов, ЖСМ, 15. Необикновено високата фигура на художника [Владимир Димитров — Майстора], изправената му снага, черната шапка с голяма периферия и тъмното сако с дълги поли — тази външност си остава постоянна за твореца. Той не умее и не желае да се приспособява не само към модите, но и към околната среда.. И има сили да носи тежестта на своята "екстравагантност". Е. Каранфилов, Б III, 81. Новаторството се изчерпваше с въвеждането на причудливи екстравагантности на формата,.. във все по-дълбокото затъване в блатото на формализма. С, 1951, кн. 4, 160.