ЕКСТРАОРДИНАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСТРАОРДИНА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Книж. Който излиза от рамките на обикновеното; съвсем необикновен, необичаен, изключителен. Противоп. ординарен. Екстраординарно явление.

2. Остар. Книж. Обикн. за професор — който не заема катедра; извънщатен. Джордано Бруно е признат за екстраординарен професор в Сорбоната.

— От лат. extraordinarius през фр. extraordinaire. — Друга форма: екстраординѐрен.