ЕКСТРАСЕНС —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСТРАСЀНС м. Нов. Човек с екстрасензорни способности, чрез които получава информация за минали, настоящи и бъдещи събития и с възможности да наблюдава биополето на другите и да въздейства енергийно върху него при лечение на заболявания. — Засега не ни е известна дължината и честотата на електромагнитните вълни, които образуват полето на екстрасенса, но лечебният ефект на това поле е отдавна известен. Пари, 1991, бр. 15, 3. Когато губи енергия при лечение на хората, екстрасенсът трябва да я възстановява по някакъв начин. Шок, 2001, бр. 17, 3.— Нашето мнение е, че биоенерготерапията трябва да се превърне в медицински метод на диагностика и лечение и не бива медицината да влиза в конфликт с екстрасенсите, а да се възползва от техния труд, да взема най-рационалното от него. Диал., 1989, бр. 48, 4.

— От лат. еxtra ’извън, извънреден’ и sensus ’усещане’.