ЕКСТРЕМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСТРЀМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. 1. Книж. Който излиза извън рамките на обикновеното, обичайното; изключителен, извънреден, екстремален. Специалните полицейски части са обучени да се справят с екстремни ситуации. Екстремни обстоятелства. Екстремни условия.

2. Книж.Краен (в 6 знач.). Тази тяхна практика често е свързана със смъртта на невинни жертви и предизвиква екстремни реакции в полувоенните протестантски организации и крайнодесни групировки. Отеч., 1979, кн. 17, 5.

3. Нов. Спорт. За спорт, спортна дисциплина — който е свързан с изключително физическо и психическо натоварване, с голям риск. Даунхилът е истински екстремен спорт и не можеш да бъдеш максимално защитен. Ег, 2000, бр. 45, 36. Българската асоциация по ски — свободен и екстремен стил проведе първото си спортно мероприятие. Метр., 1999, бр. 8, 2. Екстремни ски. Екстремен многобой.

— От лат. extremus през фр. extrкme.