ЕКСТРЕМИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСТРЕМЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. Склонност към крайни, радикални възгледи и мерки в политиката, изкуството и др. Той [Маринополски] воюва с избраничеството, с екстремизма, насаждани от П. П. Славейков под влияние на немски индивидуалисти и модернисти като Ницше и Демел. Ив. Богданов, СП, 120. Какви мисли и чувства са мотивирали деянието на атентаторката Лин Фром .. Може би патологичната мания за слава и известност .. А може би от всичко по малко в една атмосфера, заредена с насилие и екстремизъм. М. Миланов, ТМП, 112.

— От лат. extremus 'краен' през фр. extrémisme.