ЕКСХУМАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСХУМА̀ЦИЯ ж. Спец. Изравяне на труп, обикн. за съдебно медицинско изследване. На другия ден (след ексхумацията) дойде уморен и разочарован. Показа ми слинове по ръцете си и се оплака, че гробарите не са му помагали. ЛФ, 1975, бр. 45, 6. Да се намерят лекари, които да направят нова експертиза чрез ексхумация, и да започне следствие. Ал. Томов, П, 161.

— От лат. exhumatio през фр. exhumation.