ЕКСЦЕНТРИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСЦЕНТРЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който се отличава с необичайност, своеобразие; чудат, странен, ексцентрически. Носех златни еполети на черния редингот с жълти лъскави копчета на гърдите .. Излезе, че заповедта на г. Бурмова в София никой съдия не уважил и че никой не носи такова ексцентрично облекло! Ив. Вазов, ИСМ, 34-35. И тоя инак лекомислен човек, с ексцентричните си бакенбарди, с цялата си театрална фигура, имаше сега някаква горда и величествена красота. Й. Йовков, Разк. I, 91. Не само през живота на Лора, но и години наред след като тя се самоуби, обществото съдеше за нея едностранчиво и повърхностно, не забравяйки ексцентричните ѝ за онова време постъпки. М. Кремен, РЯ, 469.

След разговора със Зара Мария почувства облекчение. Така!… Формулата беше намерена. Флиртът на Зара щеше да бъде просто ексцентрично и невинно хрумване да се разсее един уморен човек. Д. Димов, Т, 41. Ексцентричен човек.

2. Обикн. за цирково или естрадно изпълнение — който се характеризира с комизъм, с резки звукови или зрителни контрасти и ефекти; ексцентрически. Ирина и Александър Макееви показват сложни изпълнения в областта на различни циркови жанрове — акробатични игри .., ексцентричен мюзикъл и др. ВН, 1960, бр. 2858, 4.

ЕКСЦЕНТРЍЧЕН², ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Техн. Който има ос на въртене, несъвпадаща с геометрическия център; ексцентрически.

2. Мат. Който няма общ център с други; ексцентрически. Противоп. концентричен. Ексцентричните окръжности са вписани окръжности, начертани с различни центрове. Вл. Брънеков и др., СД, 253.