ЕКСЦЕСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСЦЀСИЯ ж. Книж. 1. Крайна проява на нещо, излизане извън приетите норми на поведение, действия; невъздържаност, прекаленост, ексцес. За да се избягнат ексцесиите, думата ще давам аз. Който желае да се изкаже, моля да изпрати бележка с името, курса и специалността си. О. Бояджиев, П, 84-85. Погледната .. от гледна точка на поведението, криворазбраната еманципация доведе до ексцесии. Хр. Домозетов, ОР, 125. В музея са интересни и новите отдели, където художниците на Съюза, след като са минали ексцесиите на експресионизма, се връщат към един смислен и художествен реализъм. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 99.

2. Грубо нарушаване на обществения ред; изстъпление, насилие, жестокост, ексцес. Абрашев доказваше, че международното положение е наложило Стамболийски и че ако дружбашите не бяха взели властта, в страната щяха да станат ексцесии. Ем. Станев, ИК I и II, 268. — Съгласен съм — казва примирително сър Елиот, — че положението и в Херцеговина, и в България налага нашето внимание. Но .. не рискуваме ли, ако се намесим нетактично да увеличим

сред мюсюлманското население възбуждението и да докараме по-страшни ексцесии? Хр. Бръзицов, НЦ, 198-199.